Не спирам да се питам, дали това, което правя е това, което е необходимо да правя. Събуждам се отивам на работа (която ми харесва) работя, денят ми минава главно в работа, прибирам се сядам или на компютъра или пред телевизора, или чета книга (което е все по-рядко явление - при мен мишката изяде книжката), хапвам, пийвам умерено, лягам - пускам си музика или филм за заспиване и... на следващия ден същото. Развлеченията извън домът ми се случват отвреме-навреме, някоя екскурзия в чужбина, почивка през лятото, може би две и с това се изчерпва почти всичко, което правя. Вероятно така и при повечето хора.

Дали това е нормален живот, защото нямам критерий с който да го сравня, понеже е масово явление? Дали така трябва да се живее? Изобщо нормално ли е? Какъв е смисълът на живота или пък е безсмислен и безцелен - живот заради самия живот?

Пари не ми липсват, но и да ми липсват - така съм се възпитал, че да правя всичко, което е по силите ми за да живея сносно - като казвам сносно, имам предвид да не ми липсват основните неща, необходими за живота ми - топлина, светлина, храна, вода, алкохол, покрив над главата си, автомобил и т.н. тривиални неща.

Ще се радвам да споделите как е при вас. Да споделите ваши мисли за живота - така, както си го представяте.